Разпространение на кафето по света започва през 16-ти – 17-ти век и е съпроводено с множество куриозни факти, неочаквани обрати и интересни случки. Първите писмени сведения за напитката кафе са открити в арабски източници, датиращи около 11-ти век от новата ера.

Родина на кафето

По въпроса за родината на кафето все още има спорове. Според някои източници тя е областта Каффа, намираща се в Югозападна Етиопия. Там все още се срещат диворастящи кафени растения. И днес това е регион, в който производството на кафе е добре развито.

Според други това е Йемен. Най-известният и считан за един от най-добрите сортове кафе е „Мока“. Предполага се, че е наречен на името на йеменското пристанище Моха.

От къде започва разпространението на кафето

Споровете около кафеното дърво продължават и до днес, но почти сигурно е, че магията на кафето започва своята завоевателна мисия именно от Йемен. От там арабските търговци започнали разпространението му. Която и да е родината на кафето, историята разказва, че в продължение на векове благоуханното растение е останало тайна, пазена само на територията на Арабския полуостров.

Кои първи започнали да пият кафе

Не се знае с точност кой и кога е направил първата чаша кафе, но първите арабите, които започнали да го пият не са били йеменците. Смята се, че това са жителите на изчезналия по-късно град Джулфара, който се е намирал на територията на емирата Рас ал-Хайма. При разкопките  на този легендарен град археолозите открили кафени зърна. Отнасят ги около началото на 12-ти век  и се смятат за най-древните, открити до сега на Арабския полуостров.

Как са приготвяли първите напитки от кафе

Жителите на Джулфара приготвяли кафената напитката, като варели цели зърна и изсушени листа. И до днес, този начин на приготвяне се използва на някои места в Арабския полуостров. Това питие е по-светло на цвят и се нарича „кафе Далля“. Името си е получило от названието на медния съд, в който се приготвя. Кафе Далля е необичайно силна отвара и за това от него се пият само 2 – 3 глътки. Сервира се в специални, мънички чашки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които и до днес се посрещат желани и скъпи гости.

Първоначално разпространение на кафето

В началото разпространението на кафето ставало бавно. Първоначално то било използвано като лечебно средство при слабост и умора и било познато предимно на лечителите и монасите. Самото разпространение на кафеното дърво се оказало доста дълго и сложно. Арабите ревниво пазели тайната на своето откритие. Те отказвали да изнасят сурови кафени семена, като обяснявали, че ако не са изсушени и изпечени зърната ще се развалят и ще станат негодни за употреба.

Но…

Но Мека била посещавана от многочислени ислямски поклонници от различни места от света. Те бързо станали почитатели на любимото черно питие на местните жители. Започнали да отнасят по родните си места кафени зърна, а напитката приготвена от тях  наричали „ислямско вино“.

„Съвет по кафето“ в Мека

В периода края на 15-ти и началото на 16-ти век страстта на арабите към кафето се засилвала. Така през 1511 година висшето мюсюлманско духовенство в Мека създало “Съвет на кафето”. На този съвет, след дълги полемики и дискусии, било решено, че кафето развращава чувствата и разума на правоверните и ги отклонява от правата вяра.

Забрана за употребата на кафе

 По това време управител на Мека бил Хаир бей.  Страхувайки се от влиянието на тъмното питие върху опозицията на управлението му и с помощта на религиозните схващания в момента, забранил със закон употребата на кафе. Но той не знаел , че самия султан бил страстен почитател на тази напитка, която толкова му харесвала, че дори я обявил за свещена.

„Законна“ напитка в арабския свят

След като научил за забраната наложена върху кафето от Хаир бей султана толкова се разгневил, че заповядал да го екзекутират. Забраната била отменена и напитката станала „законна“ в арабския свят. Самите араби обожавали кафето и го смятали за деликатес.

Веднъж пристигнало в земите на арабите, кафето става на такава почит, че те стават и основните му производители. Било забранено изнасянето на кафеното растение извън арабските държави, а начина на отглеждането му се пазел строго, като военна или държавна тайна. Ето защо разпространението на кафето е започнало тайно.

Разпространение на кафето в Турция

За първи път мистерията на кафето била разбулена в Турция. През 1453 година османските турци завладяват Константинопол и донасят със себе си навика за пиене на кафе. Напитката бързо става популярна сред местното население. Но те отишли и по-далеч в приготвянето му. Започнали да подобряват вкуса, като при приготвянето му добавяли различни подправки и така са се получили кафе с лек вкус на карамфил, кафе с дъх на канела, кардамон, анасон. А през 1475 година отваря врати и първото кафене в света.

Турците придавали особено значение на кафето. За това до каква степен е било важно за тях, може да се съди от един закон приет по това време. Той гласял, че една жена може да се разведе със съпруга си, ако той не е в състояние да й осигури дневната доза кафе.

Първата кафена градина на Босфора

Предприемчивият сирийски арабин Шемза, родом от Халеб, в средата на 16-ти век успял да пренесе през морето голямо количество сурови кафени зърна. С тях засадил първата кафена градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочаквано голям успех. Новата ароматна напитка се харесала много на турците. Те с удоволствие започнали да се събират в кафенетата за да посръбват кафе и де се разговарят приятелски.

За и против кафето

Не след дълго в османската столица се обособили две групи. Първата възхвалявала чудесните свойства на кафето и поддръжниците й били горещи привърженици на напитката. Втората група яростно го заклеймявала. Според тях Коранът позволявал единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните, а не кафенетата. Обявили кафето за коварен дар на дявола и забранено от пророка. Всъщност цялата тази шумотевица я предизвикал хитрия сириец. Поддържайки тези полемики и спорове успявал все повече да забогатява.

Обаче…

Султан Сюлейман Великолепни бил равнодушен към споровете около кафето. Но приемникът му Мурад IV бил настроен зле към кафе любителите. Заповядал да затворят всички кафенета, а който не се съобразявал със заповедта на падишаха го грозяло смъртно наказание. Но кафето се харесвало на народа и вече било навлязло в ежедневието на хората. В течение на много години в задните дворове на къщите тайно продължавали да съществуват малки кафенета. Там се събирали поклонниците на кафето на раздумка и ароматно питие.

Кафенетата процъфтяват

Около 18.ти век гоненията били прекратени. Кафенетата започнали да процъфтяват. Постепенно придобили характер на обществени клубове. Превърнали се в места, където на чашка ароматно кафе и упойващия дим от наргилетата, правоверните обсъждали всякакви въпроси.

 Където и да се губят корените на кафето, важното е, че повече от хиляда години хората се наслаждават на аромата и ободряващите му качества.