Кафето! За някои от нас то е една важна част от ежедневието. За други е просто напитка, която сутрин купуват преди да започне поредния им работен ден и набързо я поглъщат. Независимо как и къде я приемаме, почти всички нейни почитатели споделят, че пиенето на кафе е едно удоволствие, което не може да се сравни с никое друго.

Историята на кафето

Замисляли ли сте се обаче каква е историята на кафето? От къде идва тази вълшебна напитка? Кой я е открил? От кога се пие? Кое го прави толкова привлекателно и магнетично?

Сигурното в историята на кафето е,  че в основата на всичко е природата. Тя е създала кафеното растение. Ние само сме го открили в един момент и от тогава продължаваме да му се наслаждаваме, когато и колкото си поискаме.  Но кой и кога пръв е опитал от това чудно творение на природата?

Легенди за кафето

Първи писмени данни за приготвяне на кафе историците са открили в суфрийските манастири на Йемен. Те датират от средата на 15-ти век. Мнозина смятат, че то е познато на човечеството от по-рано. Според други предположения за първи път започнали да използват зърната на това невероятно дърво в югозападната провинция на Етиопия –  Кафа. Дори някои смятат, че името си това растение е получило от наименованието на този географския район. Там все още виреят диворастящи кафени дървета.

За първата среща на човека с кафето има много легенди. Някои от тях са интересни и вълнуващи, други не чак толкова. Ето някои от тях.

Етиопска легенда

 Етиопската легенда разказва за един млад абисински пастир на име Калим, който пръв опитал кафето. Живял е през 9-ти век. Той пасял кози. Направило му впечатление, че има дни в които животните му са по-бавни, по-вяли, не толкова игриви. Други дни били по-бодри, по-енергични. Започнал да ги наблюдава. Открил, че те се „събуждат“ след като си похапвали от листата и плодове на непознато за него растение.

И…

Калим решил да опита тези странни червени плодове. Набрал ги, занесъл ги в къщи и ги накиснал във вода. Опитал получената напитка, но се оказало, че вкусът й е меко казано отвратителен. Пастирът се ядосал и хвърлил клонката с плодове в огъня. След известно време се разнесъл необичаен, приятен аромат. Калим извадил обгорелите плодове от огъня, извадил семената и ги залял с вода. След като вкусил готовата запарка останал приятно изненадан. Тя била с горчив, но много приятен вкус. Не след дълго пастирът усетил необичаен прилив на енергия. Станал по-весел, по-жизнен, настроението му се повдигнало и започнал да обръща по-малко внимание на проблемите си.

Тогава…

Тогава Калим споделил откритието си с игумена на местния манастир. Заинтересуван от интересната напитка и той решил да я опита. След като я приготвил и изпил се почувствал свеж и отпочинал. Установил, че успява да остане изключително бодър часове наред и по леко минавали дългите вечерни молитви. Толкова се впечатлил от действието на тази отвара, че споделил това с другите монаси от манастира. Мълвата за благоуханното ободрително питие се разпространила бързо. Започнали да го използват не само монасите, но и лечителите. Препоръчвали го за добро настроение и по-голяма енергичност.

Легенди за Шейх Омар

 Всъщност легендите за Шейх Омар са две. Те не са по-малко интересни от етиопската легенда, но и според двете първият открил свойствата на кафето бил Шейх Омар. По онова време той бил един от най-известните лекари. Успявал да излекува болести, които други негови колеги обявявали за неизлечими.

Една легенда за Шейх Омар

Едната легенда разказва, че докато Шейх Омар се разхождал, вниманието му било привлечено от едно дърво с красиви бели цветове и алени плодове. Лечителят решил да изучи свойствата на това непознато растение. Сварил отвара от семената на дървото и сам я приемал няколко дена. Забелязал, че работоспособността му се повишила и настроението му се подобрило. Почувствал се много по-бодър и жизнен. Шейх Омар добавил от запарката и в някои от лечебните си отвари, с които лекувал главоболие и лошо храносмилане. Забелязал, че ефективността на лекарствата му видимо се е повишила.

Друга версия на легендата

Същата легенда има и друга версия. Според нея Шейх Омар разхождайки се видял красива птица. Омагьосан от великолепното й оперение я проследил. Тя кацнала на едно дърво и запяла. Когато се доближил до дървото птицата изчезнала. На нейното място се появили красиви ароматни цветове и червени плодове, същите по цвят, като оперението на птичето. Шейх Омар събрал тези плодове и ги отнесъл у дома си. Решил да направи отвара от тях. Поставил ги в един котел и го сложил върху огъня. Отишъл да донесе вода, с която да ги залее. Като се върнал усетил приятен аромат на изпечено кафе.

През целия си живот Шейх Омар лекувал своите пациенти с голям успех. На никого не казал за тайната съставка на своите лекарства. Преди да почине я споделил със сина си.

Легенда за кафе Мока

В тази легенда главният герой също е арабина Шейх Омар. Той заедно със своите слуги бил осъден на смърт. В онези времена осъдените на смърт не ги убивали публично, а ги изпращали в пустинята. Там те умирали от глад и жажда и никой не се завръщал. Отчаян от несправедливата си съдба Шейх Омар събрал плодове от непознато растение и направил от тях отвара. Изпил я и дал от нея и на слугите си. Това дало сили на него и хората му да оцелеят в тежките условия на пустинята и да достигнат до град Мока. Местните жители приели тяхното оцеляване като религиозен знак. В чест на града живителната напитка получила името Мока.

Историята на кафето: Легенда за архангел Гаврил

Тази легенда разказва за пророка Мохамед. Веднъж той се разболял много тежко. Като научил за това ангелът Джибриил /Гаврил/ дал на Мохамед чаша тъмен еликсир. Обяснил му, че това е дар от самия Аллах, за това, че разпространява Исляма като единствена религия. Така Мохамед оздравял и дори тръгнал на поход срещу неверниците само с армия от 40 души. Както вече се досетихте този еликсир бил кафе.

Историята на кафето: Легенда за големия пожар

Може би най-правдоподобно звучи легендата за големия пожар. Тя разказва за един голям пожар избухнал в Етиопските гори, намиращи се до град Каффа. Запалила се местност, на която растели диви кафени дървета. От силния огън и високата температура листата и плодовете се изсушили. Прекрасен аромат на печено кафе се разнесъл из въздуха и достигнал до близкия град. Хората полюбопитствали да разберат какво мирише толкова приятно. Навлезли в гората и видели овъглилите се растения. Не било нужно много за да разберат от къде ухае така. Според тази легенда така било открито кафето.

И…

Въпреки многобройните легенди за кафето и до днес не се знае със сигурност кой, кога и къде го е открил, но със сигурност можем да кажем, че истината и измислицата се преплитат по един приказен начин.